BG / EN
Свастиковиден каменен амулет. Раннонеолитно селище Слатина, София. Първа половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Ръководител - чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов. Снимка – Красимир Георгиев.
Колективна находка от римски сребърни монети. Сердика, София. ІІ-ІІІ в. Ръководител - гл. ас. д-р Веселка Кацарова. Снимка – Красимир Георгиев.
Сребърна обеца. Средновековен некропол на Западната дъга на Софийския околовръстен път. ХV-ХVІІ в. Ръководители - доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Методи Даскалов. Снимка – Методи Даскалов.
25.05.2016
LV Национална археологическа конференция ще се проведе в гр. Стара Загора от 25 до 28 май 2016 г. Организатори са община Стара Загора, РИМ Стара Загора и Националният археологически институт с музей при БАН.За повече информация вижте ПРОГРАМАТА на...
27.04.2016
ПРОТОКОЛ по чл. 101 г, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ от работата на комисия за получаване, разглеждане и оценка на получените оферти... Още...
25.04.2016
ПРОТОКОЛ по чл. 101 г, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ от работата на комисия за получаване, разглеждане и оценка на получените оферти... Още...

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Проблемна група за интердисциплинарни изследвания), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Людмил Вагалински, заместник-директори – доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Мария Рехо, научен секретар – и.д. гл. ас. д-р Андрей Аладжов.



Предстоящо
Издания
Известия на Националния археологически институт
Достъпен за хора с увреждания
© 2012 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн