Национален археологически институт с музей при БАН
BG / EN
Фриз с релефно изображение на атлети от мраморна плоча със списък на ефеби. 26 януари 221 г. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Фриз с релефно изображение на атлети от мраморна плоча със списък на ефеби. 26 януари 221 г. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Златен пръстен-печат с изображение на почиващ атлет. Краят на V в. пр. Хр. Надгробна могила Светица край град Шипка, област Стара Загора. НАИМ-БАН
Златен пръстен-печат с изображение на почиващ атлет. Краят на V в. пр. Хр. Надгробна могила Светица край град Шипка, област Стара Загора. НАИМ-БАН
Червенофигурен кратер с изображение на богинята Нике, която награждава победител в състезание. Втора четвърт на ІV в. пр. Хр. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Червенофигурен кратер с изображение на богинята Нике, която награждава победител в състезание. Втора четвърт на ІV в. пр. Хр. Одесос (дн. гр. Варна). РИМ Варна
Мраморна глава на атлет. ІІ-ІІІ в. Алмус (дн. гр. Лом). ИМ Лом
Мраморна глава на атлет. ІІ-ІІІ в. Алмус (дн. гр. Лом). ИМ Лом
08.08.2018
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките и Археологически музей „Професор Мечислав Домарадски“, гр. Септември организират международен научен симпозиум на тема: “Between the Aegean and the...
01.08.2018
НАЦИОНАЛЕН АХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ОБЯВЯВА КОНКУРС за прием на трима редовни докторанти за учебната... Още...
10.07.2018
Управителният съвет на Българската академия на науките открива процедура за избор на директор на Национален археологически институт с музей. За... Още...

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Секция за Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Людмил Вагалински, заместник-директор – доц. д-р Христо Попов, научен секретар – и.д. гл. ас. д-р Андрей Аладжов.






Издания
Интердисциплинарни изследвания
© 2018 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн