BG / EN
Фрагмент от къснопалеолитна „Венера” скулптирана от кост. Късен палеолит (26 000-25 000 г. пр. н. вр. ?). Палеолитно находище Козарника, Белоградчишко. Ръководители - Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Сн. А. Гуадели.
Стъклени мъниста с човешки лица. Краят на ІV в. пр. Хр. Могила № 23, Източен елинистически некропол на Сборяново. Ръководител - Диана Гергова. Сн. Д. Гергова.
Бронзови фигури на стария Херакъл и Хермес. ІІІ век. Античен град Хераклея Синтика край с. Рупите, общ. Петрич. Ръководител - Людмил Вагалински. Сн. Кр. Георгиев.
Бронзов катинар със зооморфна форма (куче). 30-те – 60-те години на XI в. Плиска „Дворцов център – изток“. Ръководител – Валери Григоров. Сн. Кр. Георгиев.
05.03.2015
Излезе от печат каталогът към Осмата Национална археологическа изложба „Българска археология 2014“. Изложбата се организира от Националния археологически институт с музей при БАН в сътрудничество с 16 исторически и археологически музеи в...
27.02.2015
ВЪЗЛОЖИТЕЛ:Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН)За: Надя Николова, България, 1000 София, ул.... Още...
25.02.2015
Националният археологически институт с музей на БАН – София обявява конкурс за главен асистент по шифър 05.03.12. Археология, специалност 2.2.... Още...

Националният археологически институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид НАИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

Предвид спецификата на изследваната проблематика, Националният археологически институт с музей – БАН включва следните научни структурни звена: пет хронологически и тематично профилирани секции (Секция за праистория; Секция за тракийска археология; Секция за антична археология; Секция за средновековна археология; Секция за нумизматика и епиграфика), една проблемна група (Проблемна група за интердисциплинарни изследвания), два Филиала за проучване на древните български столици (в Шумен и във Велико Търново) и Археологически музей. С оглед оптимизация на дейността, през 2003 г. в Археологическия музей беше осъществена структурна промяна, в резултат на което бяха обособени два отдела: Експозиции и Фондове. Научно-изследователската дейност, административно-стопанските и финансовите въпроси в НАИМ-БАН се обслужват от няколко специализирани звена (Редакционно-издателска група; Научен архив; Счетоводство; Канцелария и деловодство). Директор на НАИМ-БАН е доц. д-р Людмил Вагалински, заместник-директори – доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Мария Рехо, научен секретар – доц. д-р Гергана Кабакчиева.



Предстоящо
Издания
Разкопки и проучвания
Достъпен за хора с увреждания
© 2012 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн