BG / EN
Начало » Експонат на месеца
Експонат на месеца

09/2022

Късен неолит, втора половина на VІ хилядолетие пр.Хр. Вис. 8 см Керамичната „култова масичка“ има триъгълна форма, с вписан триъгълен „резервоар“ и крачета във всеки от ъглите. Външната ѝ повърхност е украсена с врязани линии, образуващи кръгове, и...
08/2022

Втората половина на ΙΙ в. Вис. 1,45 м, Дълж. 2,47 м, Шир. 1,25 м Саркофагът е изработен от варовик и се състои от две части. Капакът е скулптиран като двускатен покрив с керемиди, с акротерии във формата на сфинксове във всеки един от краищата и два триъгълни...
07/2022

През българското Ранно средновековие най-висшата еманация на материализираните образи на властта е втората столица, Велики Преслав – бляскав център на държавата само за осем десетилетия. В тези години Велики Преслав е място, в което се появяват и поръчват модели и...
06/2022

Третото хилядолетие пр.Хр. е определяно като време на креативност, разцвет на артистичното развитие, обмен на суровини, идеи, технологии, време на далечна търговия и контакти. Всички тези фактори оказват въздействие върху появата на цивилизациите и развитието на ювелирното...
05/2022

Бронз, сребро Първа половина на ІV в. пр.Хр. Шлемът е открит в саркофаговиден гроб с богат инвентар в Пейчова могила, от некропол при с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, през 2000 г. Изработен е чрез отливане и дооформен чрез коване. Има овоидно издължена калота,...
02/2022

Каликс-купа  Сребро  Височина 8,7 см; Диаметър на устието 9,7 см; тегло 168,5 г  Част от инвентара на каменна гробница, открита през 1885 г. в м. Черешак (Трошка) при Върбица, Шуменско.   Края на ІV – първа...
01/2022

Вис. 11,2 см; диам. 9 см; тегло 449 г. Сребро с позлата. Първа половина на ІV в. пр.Хр. Снимка: архив НАИМ-БАН През 2022 г. отбелязваме 130 години от създаването на Националния археологически музей. Сред експонатите, част от първата експозиция на Музея, са находките...
12/2021

Иконата е създадена в края на ХІV в. Размери 92,5 х 61 см.  От едната страна на иконата е представена Св. Богородица, в позата й от сцената Разпятие Христово. Св. Йоан Богослов е изобразен срещу нея в старческа възраст – автор на евангелието и на Апокалипсиса...
11/2021

Пластина с форма на сандал  Сребро с позлата  Некропол при Требенище, Охрид  Гроб № VII  Края на VI в. пр.Хр.  Проучванията на некропола при Требенище, Охридско, започват със случайна находка при ремонт на...
10/2021

Селищна могила Провадия-Солницата Късен неолит, 5400 – 5200 г. пр.Хр., култура Караново III-IV НАИМ-БАН Колективната находка от сърпове е открита по време на проучванията на двуетажна къснонеолитна постройка в праисторическия солодобивен център...
09/2021

Теракотата представлява фигура на конче с каручка с четири колела и седнала човешка фигура. За направата й е използван калъп, след което на ръка са добавени детайли. Изработена е от фино пречистена глина, равномерно изпечена с цвят охра. Произхожда от района на гр. Сухиндол,...
08/2021

През месец август 2021 г. Национален археологически музей представя на вниманието на своите посетители глинена антропоморфна фигурка от времето на V хил. пр.Хр. Фигурката е открита в местността Татар кьой край днешното с. Гълъбец, община Поморие, Югоизточна България. ...
07/2021

Иконата св. Богородица Одигитрия (наричана в надписа Елеуса по името на манастира, където първоначално е била) е бележит художествено-исторически паметник на българското средновековие.   Допоясното изображение на Богородица с Христос от типа на...
06/2021

Николаевското съкровище е открито през лятото на 1909 г. в м. Равнището, източно от с. Николаево, Плевенско. То е съставено от накити и предмети, изработени от злато и сребро, както и голямо количество сребърни монети (Филов 1910, 224; Филов 1911, 276; Филов 1915, 3)....
05/2021

Епитафия Велики Преслав, м. Селище, до северните основи на манастирска църква Средата – трета четвърт на Х в. Варовик, 1,02 х 0,55 х 0,10 м През 1952 г. в източния край на м. Селище, С. Станчев (Ваклинов) и В. Иванова-Мавродинова откриват надгробен надпис на...
04/2021

Този месец НАИМ при БАН представя рядък за българските земи керамичен съд, чието предназначение се свързва с удобното пренасяне на масла и благовония. Сред съдовете от древногръцката традиция, които имат отношение към тоалета, арибалите с техните малки размери и сферична форма...
03/2021

Ранната бронзова епоха (III хил. пр.Хр.) е период на интензивни културни и търговски контакти между далечни райони. Контактите, размяната на идеи и знания оказва значително влияние върху развитието на ювелирното производство. Археологическите проучвания и изследвания на...
02/2021

През месец май 1940 г., при копаенете на основи на постройка в двора на Нейчо Моев, който се намира на 3 км източно от центъра на с. Голяма Желязна, в м. Чаира е била разкопана и унищожена малка надгробна могила. Според описанието на собственика, могилата е била с височина около...
01/2021

Статуята е римско копие на Почиващия Сатир на Праксител, т.нар. Перибоетос („Известният“), една от последните негови творби, датирана в 350 – 330 г. пр.Хр. Сатирът е представен като демон на дивата природа, една радостна фигура, вписваща се вече в атмосферата...
12/2020

В постоянната експозиция на Националния археологически музей е изложен златен пръстен-печат от надгробна могила Светица, край гр. Шипка, област Стара Загора от края на V в. пр. Хр. Пръстенът е част от погребален инвентар от саркофагоподобен гроб в надгробната могила....
11/2020

В постоянната експозиция на Националния археологически музей са изложени две причудливи по своята форма керамични чаши от времето на ранната бронзова епоха или III хилядолетие пр.Хр. Те представляват висок съд с леко извито навън устие и две високи симетрични дръжки, разположени...
10/2020

Във фонда на НАИМ се съхраняват 12 сребърни апликации с релефни изображения – част от гробен инвентар, открит в могила в местността Мрамор при гр. Панагюрище. Могилата е разкопана от иманяри през 1903 г. В нея е разкрит гроб от ранноелинистическата епоха (Филов 1919, 14)....
09/2020

Този изящен съд с богата рисувана украса е сред най-представителните примери на древногръцката вазопис от класическата епоха, съхранявани в Националния археологически музей (НАМ). Той е открит по време на разкопките на некропола на Аполония на плажната ивица в м. Калфата през...
07/2020

Сребърната монета на снимката е част от колекцията на Националния Археологически музей в София и принадлежи към монетосеченето на българския владетел Йоан Александър (1331-1371). На лицевата ѝ страна е изобразен Христос с нимб, туника и мантия насреща, двете му ръце са...
© 2022 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн